За нашето училище: Единство, Признателност и Надежда
Дълбоко, дълбоко вълнение изпълва нашето училище.
Как да предадем атмосферата на среща, в която се събират мислите и емоциите на поколения – родители, ученици, директори, учители, ръководители на града, и съмишленици, обединени от отговорността да подкрепят нашите деца с опит, разум, човечност и топла грижа?
Важно е да бъдем взискателни към себе си, защото сме пример.
Щастливи усмивки, сълзи на благодарност, признателност, прегръдки и думи, които отразяват сърцето на нашето училище – мястото, където се учим едни от други през трудностите, предизвикателствата, грешките и успехите.
Нашите ученици споделят мисли и чувства в есетата си на тема „Моето училище“:
> „За мен това училище е цяло наследство и история, защото дядо ми е бил тук ученик от втория му випуск през 1970 година… Иска ми се да сме все така задружни и все така като едно семейство с еднакво мило държание един към друг…“
> „Тя (гимназията) не е просто училище, а място, където се раждат мечти, където се изграждат личности, не е само място за учене, а и дом на приятелството, радостите и първите ни успехи… Всеки миг тук е урок не само по знания, но и по смелост, упоритост и човечност.“
> „Учителите уважават учениците, а когато някой направи грешка, се опитват да му помогнат да не я допуска повече.“
> „Моето училище… Някак си, като вляза или дори само като го видя, се успокоявам.“
> „Това училище научи децата, че да си различен не е краят на света… Учителите тук се опитват да ме разберат. Мен? Това никога не се е случвало преди… Това ли е свободата? Заслужавам ли го? Не знам, но благодаря на всички.“
> „Имах късмета да имам страхотни учители, които никога не съм приемала като такива, а по-скоро като приятели, които споделят опит. Това, което ни давате, е търпение, позитивни мисли, много работа, желание за живот и учене, съвети за живота, усещане за свобода. Да, определено! Ако имаше дефиниция за усещане на абсолютната свобода, то това ще е моята ера в ПГТ. Научих се как да давам и да получавам, как да ценя близките си, да ценя живота, придобих смелост. Вече не оставям нещата недовършени и изразявам мнението и мислите си, защото ме съпровождат добри хора.“
> „Това е първата ми година тук и от досегашните ми наблюдения установих, че училището наистина заслужава похвалите, които съм чувала от всички. Тук има ред и дисциплина, което е рядко срещано днес… Никога и никъде няма боклуци по пода, редът не го позволява. Прави впечатление, че дори и хигиенистките тук са толкова възпитани и интелигентни жени…“
> „Всички сме еднакво важни…“
Думите на госпожа Маргарита Левиева, преподавател по български език и литература, са добър завършек:
> „Благодарим ви, скъпи ученици! Вашите творби са доказателство, че всеки от вас МОЖЕ, стига да намерим правилния начин за мотивиране. Толкова цветни и искрени са есетата ви… Вашите резултати са нашето възнаграждение и удовлетворение! Бъдете такива! Бъдете искрени и честни! Борете се за знанията и за успеха!“
Благодарим на г-жа Лидия Франк, която остави своето сърце и стил на здрави и топлосърдечни отношения за стабилна и градивна атмосфера в училищната общност. Благодарим и на Оля Зарева, която е достатъчно смела и силна да поеме предизвикателствата и отговорността на директорския пост, както и на всички колеги, родители и съмишленици, с които работим ефективно в екип!
